Skip to content Go to main navigation Go to language selector
Saab Global
RBS15

Несигурността в Черно море налага България спешно да придобие нов брегови ракетен комплекс

8 min read

Дълго време Черно море не бе разглеждано от НАТО като зона на особен интерес. Обяснението бе, че клаузите на Конвенцията от Монтрьо за Проливите (бел. ред. Дарданели и Босфор), (Montreux Convention regarding the Regime of the Straits) ограничават присъствието в Черно море на военен кораб от нечерноморска държава до 21 дни. Нещо повече - едновременно в Черно море не могат да пребивават повече от 9 кораба на нечерноморски държави с общ тонаж от 15 000 т, както и че през Проливите не могат да преминават кораби на нечерноморски държави с тонаж над 10 000 т. Освен това общият тонаж на нечерноморските военни кораби, които се намират едновременно в Черно море, не може да надвишава 45 000 т, като тонажът на корабите от една нечерноморска държава не може да надвишава 30 000 т. Присъствието на военни кораби от натовските държави се измерваше с 2-3-годишни визити на кораби на военноморските сили (ВМС) на САЩ, Франция и Великобритания за посещения на добра воля и учения PASSEX с ВМС на България, Румъния и Украйна. Другата форма на внимание от НАТО към членовете на Алианса в региона бе участие на постоянните военноморски и/или противоминни групи на НАТО (NATO Maritime Group 2 (SNMG2) и Standing NATO Mine Countermeasures Group 2) в националните учения с чуждестранно участие от сериите "Бриз" (България), Sea Shield (Румъния) и Sea Breeze (Украйна).

В началото на конфликта в Украйна Турция, на база клаузите на Конвенцията от Монтрьо за Проливите, ги затвори за преминаване на каквито и да е военни кораби. Така и без това вялото присъствие на НАТО-вски кораби в Черно море секна окончателно. В резултат двете членки на НАТО с черноморски излаз - България и Румъния, се оказа, че трябва да разчитат само на собствените си сили и средства за защита на териториалното море, прилежащата зона и изключителната си икономическа зона. За нещастие и на двете държави техните ВМС, макар и част от обединените военноморски сили на Алианса от 2004 г,. все още не са модернизирани със съвременни корабни и брегови системи и техните способности са далеч от желаните и вече жизнено нужни.

В тази фактическа ситуация за ВМС на двете държави е особено важно да разполагат с надеждни и модерни средства за отбрана и възпиране на агресия в териториалното море, прилежащата зона и изключителната икономическа зона. Защото термини като "свобода на корабоплаването" и "гарантиране на сигурността на транспортни коридори" от далечни и мъгляви изведнъж се превърнаха в жизненоважни и въпрос на първостепенна национална сигурност. Ресурсите, с които разполагат двете държави, не им позволят да изградят мощни ВМС. Дори обединени, те нямат способности да се противопостави на мощния руски черноморски флот, който е стратегическо формирование с развърната пълноценна и пълномащабна структура, включващи бойни и спомагателни кораби, подводници, брегови войски, авиация, комуникационно-информационни и логистични формирования.

България, хваната в крачка

Дълго време модернизацията на българските военноморски сили (ВМС) се извършваше на остатъчния принцип. Това се изразяваше в покупката на кораби "втора ръка" от натовски държави, но без осигурена последваща поддръжка и ремонт.

Темата за новите многоцелеви кораби бе започната през 1993 г. с т.нар. "Национална корабостроителна програма" и узряваше цели 27 години до подписването в края на 2020 г. на договора с NVL (военноморското подразделение на германската Luerssen) за 2 многоцелеви модулни патрулни кораба (ММПК). Те ще бъдат предадени на ВМС през 2025 и 2026 г. В тяхното основно въоръжение за борба с наземни цели са предвидени противокорабни ракети (ПКР) Saab RBS15 Mk3. Въпреки това е малко вероятно само тези два кораба да са достатъчни за продължителен конфликт с потенциален противник.

Ето защо е необходимо двата ММПК да получат солидна и надеждна поддръжка от брега. Това включва както генериране на надеждна картина на подводната, надводната и въздушната обстановка в зоната на отговорност, така и възможност за съвместни действия с брегови ракетни комплекси.

За съжаление обаче в областта на бреговите ракетни комплекси ВМС на България разполагат само с комплекс 4K51 "Рубеж" с 4 пускови установки, доставен във времената на Варшавския договор от СССР през 1986 г. Поддръжката му след дълги години на недофинансиране, а сега и при практическата невъзможност това да става с подкрепата на производителя, го обрича на скорошна смърт. С това се губи теоретично залп от 8 ПКР (4 пускови установки х 2 ракети) и потенциала за подкрепа на многоцелевите модулни патрулни кораби (МППК) в бойни действия. Ето защо е необходимо спешно запълване на образувалия се дефицит в способностите за гарантиране на националния суверенитет и защита на териториалната цялост в Черно море.

В момента България има уникалния шанс да уеднакви боекомплекта на новите ММПК с този на бреговите ракетни части в лицето на ракетата Saab RBS15 Mk3.

Основни предимства на Saab RBS15 Mk3

Компанията Saab е исторически производител на всякакви ракети. Тя е създала/произвежда следните ракети:

  • за ПВО - ПЗРК/VSHORAD RBS 70 NG; Bamse
  • за авиационни - IRIS-T (съвместно с Diehl); Meteor и Taurus (съвместно с MBDA)
  • за наземни удари - GLSDB (съвместно с Boeing).

Компанията е от Швеция - страна, член на ЕС и кандидат-член за НАТО, като продуктите ѝ са кодифицирани в техните системи за въоръжение и техника и отговарят на най-високите им стандарти.

За производството на ПКР RBS15 Mk3 Saab си партнира с германската компания Diehl Defence. В резултат ракетата комбинира в себе си най-доброто от шведската и германската промишлена експертност и е изцяло продукт на ЕС. Програмата за нейното производство се подкрепя както от Швеция, така и от Германия.

Основни характеристики на RBS15 Mk3

RBS15 Mk3 е с голям обсег, с възможност за атака на морски и брегови цели. Ракетата е високотехнологична и отговаряща на съвременните и на перспективните нужди и изисквания за далечина на стрелбата (200+ km) и за мощност на бойната част - 200-килограмова осколъчно-фугасна с предварително фрагментирани осколки. Взривателят е ударен или дистанционен. Това гарантира сигурно поразяване на всякакви небронирани цели. RBS15 Mk3 има надеждно автономно насочване и способност за надеждна работа при всякакви метеорологични условия. RBS15 Mk3 е модулна и е предназначена за пуск от всякакви платформи - въздушни, морски и брегови. Ракетата е многоцелева - предназначена е за поразяване на надводни кораби, брегови обекти и критична инфраструктура.

Използването на една и съща ПКР от новите ММПК и от бреговите ракетни подразделение ще даде следните предимства - полза от "ефекта на мащаба", способност за координирани удари от много платформи по много цели с момент на изненада, доминиране на крайбрежието, сушата и откритите морски пространства.

RBS15 Mk3 е готова да отговори на заплахите на днешния и утрешния ден. Създадена е на база на 70-годишния опит на Saab в противокорабните ракети. Първоначално разработена през 1980 г. за шведския флот, през годините ракетата е претърпяла подобрения и усъвършенствания чрез създаването на следващи поколения (Mk1, Mk2 и Mk3). Нейната ефективност и дълъг живот са благодарение на комбинацията от доказани технологии и внедряването на най-новите научно-технически открития.

Системата за насочване RBS15 Mk3 е комбинирана - инерционна, GPS, а крайното насочване е в J спектъра и е активно радарно. Насочването на ракетата позволява задаване на 3-измерна траектория - да се зададат многобройни завойни точки и да се променя височината на полета над терена. Траекторията ѝ да е дълго време над сушата, с избягване на топографски препятствия.

Ракетата покрива широка зона на несигурност относно точното местоположение на целта поради голямата си зона за търсене. Далечината на откриване на целта е жизненоважен показател за всяка ракета. Това дефинира функционалния работен обхват на ракетата. При по-малката далечина на откриване се рискува да се пропусне целта. Това налага използването на повече ракети или да се води стрелба на по-къса дистанция. По-голяма далечина на стрелбата означава, че целта не може да избяга и за поразяването ѝ са нужни по-малко ракети. При това RBS15 Mk3 не зависи само от GPS насочване или управление чрез канал за пренос на данни. Поради това тя е устойчива на забиване/заглушаване. Също така ракетата притежава функцията Home-on-jam (насочване по лъча на източника на заглушаването).

Обообщение

Бреговият вариант на RBS15 Mk3 позволява обстрел както на морски цели, така и на брегови. Комплексът е високомобилен и може да бъде развръщан и транспортиран бързо и лесно. Системата може да се интегрира във висшестоящи командни и управляващи системи. RBS15 Mk3 е с модулен и адаптивен дизайн. Използва ISO 668 - 20-футови контейнерни интерфейси за улесняване на логистиката. Осигурява "ефект от мащаба" и способност за координирани удари от различни платформи.

Вместо заключение

Във внесената в Народното събрание на България ревизирана инвестиционна програма за модернизационните проекти на Министерството на отбраната (МО) до 2032 г. е предвиден и проектът за нови брегови ракетни комплекси. Наличието на много и мащабни проекти за модернизация на въоръжението на българската армия в условията на ограничени ресурси и при изискване за 3% бюджетен дефицит с оглед на влизането на страната в еврозоната поражда съмнението дали освен за новите изтребители, въоръжението за многофункционалните модулни бойни кораби и новите бойни машини на сухопътните войски ще се намерят средства за реализацията и на проекта за нов брегови ракетен комплекс.

Предвид рисковата обстановка в Черноморския регион и практическия опит от използването на брегови ракетни системи от съседни държави вече бе доказано, че те са мощно средство за възпиране, гарантиращо националната сигурност и неприкосновеността на териториалното море и прилежащата морска зона. Ето защо ръководството на МО не трябва да допуска отлагане на решението за стартиране на този проект и трябва да се бори за приоритетното му финансиране. Със сигурност това ще са средства, инвестирани по най-ефективния начин в националната сигурност.